Основен Напиши писмо до Адел

Напиши писмо до Адел

Някои чувства не могат да останат неизказани. Ако носиш думи за Адел — свързани с музика, преживяване или идея, която заслужава внимание — тази платформа е твоето спокойно пространство за споделяне. Истинското винаги намира път.

Последни написани писма

Изпаднах в трудна житейска ситуация – клиенти ме подведоха и се отказаха от голяма поръчка. Тъй като живея под наем, а поръчките не са стабилни, съществува риск от просрочие, което прераства в задлъжнялост. Нужни са ми около 1550 лева до скорошен краен срок, в противен случай банката ще започне да удържа от пенсията ми за инвалидност и няма да имам с какво да живея. Помогнете ми, моля. Аз плащам кредита си своевременно, но се случи форсмажорно обстоятелство с плащане по кредитна карта.

Изпаднах в сложна житейска ситуация. Страдам от депресия от няколко години, поради което се наложи да напусна колежа и да постъпя в психиатрична болница. Сега съм на домашно лечение, живея от помощи в размер на около 280 лева и не мога да работя пълноценно, тъй като паспортът ми е с отдавна изтекъл срок и в момента нямам възможност да го подновя – парите ми стигат само за частично покриване на дълговете за комунални услуги. За кредитите вече нищо не остава. Често се налага да гладувам, за да спестя малко пари.

Вече съм много уморена, тъй като не мога да разкажа нищо на роднините си. Нямам родители, така че няма кой да ми помогне. Дълговете ми за апартамента са над 750 лева, а за кредити – над 1300 лева. Банковите ми карти са запорирани; използвам карта, издадена от онлайн платформа. Ако можете да помогнете, ще бъда много благодарна. Дори малка сума би ми помогнала изключително много.

С приятелката ми живеем в лоши условия и мечтаем да заминем далеч от това място. Тук ни е зле, нямаме образование. Приятелката ми учи арабски. Нейното биологично семейство живее там (в Дубай) и тя мечтае да ги прегърне. Моля за помощ.

Добър ден на всички небезразлични хора. Сполетя ме беда – е, не може да се каже съвсем беда, тъй като имам ръце и крака, работя и правя всичко, за което ми стигат силите и духът. Проблемът ми е с апартамента, който наемам – не знам как да платя наема, който е 35 000 рубли (около 670 лева). Освен това имам микрокредит от 20 000 рубли (около 380 лева). Измамиха ме с работата, не ми изплатиха дължимото възнаграждение, а аз дори не знам как да се разплащам, честна дума.

Разбира се, имам още много какво да допиша, извинете, емоциите не ми позволяват, раздират ме до сълзи. Ако има хора, които могат да помогнат, моля, помогнете ми. Ще ви върна всичко. Нужни са ми общо 60 000 рубли (около 1150 лева), за да покрия тези задължения.

Мечтая да закрия кредити, които не съм теглила, а са взети на мое име без мое разрешение.

Здравейте, аз съм момиче от категорията „деца-сираци“. През 2020 година почина родната ми майка. Тя беше много болна и не успя да се излекува. Аз бях тийнейджърка (на 15 години). Баща нямам от раждането си, тоест в документите ми не фигурира, навсякъде е отбелязано с тире. Леля ми (родна сестра на покойната ми майка) ме взе под настойничество.

Получавах пенсия, но не можех да се разпореждам с нея от 15 до 18-годишна възраст, което е разбираемо. Пенсията идваше по пощата, а по молба на леля ми си направих банкова карта, за да получавам пенсията там. Тя използваше картите ми с мое разрешение, тъй като нейните сметки били запорирани заради кредит на покойната ми майка. Този дълг на майка ми трябваше да премине към мен като „наследство“, но леля ми го оформи на свое име, уж за да нямам аз проблеми. Аз не виждах пенсията си; само малка част от нея се използваше за мен, тъй като тя (лелята) имаше свои деца (двама сина) и моята пенсия отиваше и за тях.

Майка ми е работила 25 години в сферата на медицината и е трябвало да получи натрупана сума пари от работата си. Като нейна наследница, единственото ѝ дете, тези пари е трябвало да бъдат за мен, но тъй като не бях пълнолетна, леля ми ги е похарчила без мое знание и не за мен. Всички пари са отишли не знам къде, а тя се оправдаваше, че ги е похарчила за ремонт на апартамента, където живеех, и за някакви дългове.

Когато навърших 18 години, поисках да ми върне картата и пенсията, за да живея самостоятелно. Тя отхвърли решението ми и не ми ги даде. Аз се примирих. После си намерих приятел. Тя веднага беше против него, а той – против нея, защото каза: „Тя те използва заради парите“. Аз отричах, вярвах ѝ и ѝ се доверявах, тъй като тя беше единствената, която ми беше останала от роднините.

Докато учех в колеж (в който не исках да уча, тя ме изпрати там) и живеех в общежитието, тя ми отпускаше незначителна сума пари (неуточнена, в рубли), с която трябваше да преживявам. Да се живее с такава сума в днешно време е нереално. Аз оцелявах. Понякога молех за пари, когато ми оставаха съвсем малко, и тя понякога даваше.

В момента съм много болна. През март 2025 г. ми откриха киста до далака, почти 3-5 литра, много е голяма. От началото на април 2025 г. до днес съм с дрен и тръбичка в корема. Научих, че може да се направи операция, но трябва да се направят много изследвания, половината от които са платени, и са нужни пари. Най-големият проблем е, че кистата е до далака – ако нещо се обърка, ще трябва да изрежат кистата заедно с далака… Това е страшно… Много…

Преди два дни помолих леля ми да ми изпрати кредитната ми история от банката, тъй като не мога да оформя кредит за лечението си – не ми го одобряват. Не разбирах защо и реших да проверя, дали пък приятелят ми не е бил прав. Погледнахме кредитните ми истории и… наистина… На мое име, на моята карта, тя е изтеглила кредит за значителна обща сума в рубли!!! Бях в шок, изпаднах в паника. Пари за лечение нямам, вече нямам и банкови карти, защото се наложи да блокирам всичко, за да няма тя достъп до тях.

Сега ми е много тежко. Пенсия този месец нямам, тя вече я е похарчила цялата. Пенсията ми в момента е малка и тя вече я е оползотворила някъде. Трябват ми пари за лечение. Аз съм 19-годишно момиче, сираче, с тръбичка в корема, а сега и в дългове… Живея под наем с приятеля си и не ни стигат парите дори да платим наема. С тези темпове скоро ще останем на улицата. Той работи, но едва не го уволниха, защото постоянно ме придружава по болници почти всеки ден…

Тоест, на мое име е взет голям кредит, пенсията ми е била използвана от друг, а аз сега съм болна и просто не знам какво да правя, как да се измъкна от тази ситуация…

Здравейте! Аз съм майка на две дечица (момченце на 6 години и момиченце на 2 годинки). Така се случи, че се разведох със съпруга си преди почти година. Някак се справях през цялото това време. Разбира се, не живеем луксозно, децата не са разглезени. Живеем от социални помощи от държавата – одобриха ни 50%, което за двете деца е около 270 лева. Докато по-малкото дете навърши година и половина, получавах от работата си около 300 лева и ни стигаха, но сега от работа вече не ми плащат. Бившият ми съпруг работи неофициално и дава на децата около 80-100 лева.

Живеем в собствен апартамент, закупен с държавна помощ за семейства с деца. Плащаме само за комунални услуги около 100 лева, плюс плащам за детска градина около 50 лева и около 35 лева за извънкласни занимания. Добри хора ни дават дрехи и обувки – взимам, не отказвам; по-хубавите са за навън, по-износените – за вкъщи)).

Сега се намирам в много трудна ситуация, нямам възможност да платя таксите за детската градина и извънкласните занимания. Кредит не ми дават – имам лоша кредитна история заради бившия ми съпруг, а и няма с какво да го плащам(((. Имам запор върху картата за сума от около 220 лева, а също и задължения по кредитни карти на обща стойност около 3400 лева, които бяхме взели с бившия ми съпруг на мое име, но се налага аз да ги плащам. Сега започнаха и просрочия по плащанията.

Имам сестри и майка. Те имат собствени семейства и също не живеят богато, но помагат с хранителни продукти, за което съм им много благодарна. Моля Ви за помощ. Няма да пиша, че ще върна парите в близко бъдеще, защото не мога да обещая, а и нямам с какво, признавам си това честно.

Здравейте. В нашето нелеко време повечето хора имат дългови задължения към банки и фирми за бързи кредити. Аз се старая да разглеждам ситуациите и да помагам, но не на всички, разбира се. Помощта, която предлагам, е проста: заем без лихва за разумен срок, съответстващ на сумата, като разглеждам официални дългове над около 4000 лева. Няма лихви, но съм много сериозна по отношение на средствата си. За мен във финансовите въпроси е важна честността. Готова съм да разгледам случаи, отговарящи на тези условия.

Съпругът ми е хазартно зависим. Той проигра всички семейни спестявания, натрупа купища кредити и дългове. Работя на две места, за да се опитам да изплатя поне част от дълговете, но щом аз изплатя нещо, той тегли нови. Вече нямам сили, мислила съм за самоубийство. Молила съм за помощ родителите си, приятелите си, но всички отдавна се отказаха от нас. Единственото, което може да помогне, е едногодишно психиатрично лечение в болница (стационар). Но то е много скъпо. Просто не мога да намеря или заработя толкова пари бързо, като се има предвид, че харча всичките си пари за покриване на дълговете на съпруга ми. Умолявам ви, моля ви. Надявам се сред многото милиони хора да се намери поне един, който може да ми помогне. Ако не изпратя съпруга си на лечение сега, по-нататък ще стане още по-зле. И той може да ми навреди.

Знам, че мога да си тръгна, да се разведа и да живея собствения си живот. Но ако си тръгна, той със сигурност няма да оцелее. Ще умре. Вече съм го напускала, но се връщах, защото не можех да поема такъв грях на душата си и да стана причина за смъртта на човек. Той се държи само за мен. Опитва се някак да се пребори със зависимостта, но тя все пак го поглъща. Той спешно се нуждае от лечение. Моля ви, не подминавайте молбата ми. Моля ви, помогнете, който може. Едногодишният курс на психотерапия в болнични условия (стационар) струва около 4500 лева.

Добри хора, помогнете, кой с каквото може. Не ми е удобно да моля, но вече нямам друг изход. Всичко беше наред с плащанията по кредита, докато не ме освободиха от работа. Пропускането на една месечна вноска доведе до безпаричие. Излязох от графика на плащанията и сега се налага да плащам двойно повече. Банката не направи отстъпки заради загубата на работа. В момента едва свързваме двата края, а отглеждам сама две деца ((

Здравейте, казвам се Димитър, родом съм от Беларус. Работя като автомонтьор със заплата 300 долара, а нощем работя като служител на паркинг със заплата 100 долара. Помагам на родителите си и на приятелката си за здравето им. Майка ми има проблеми след прекаран инсулт, а баща ми е със захарен диабет тип 2. Приятелката ми има проблеми след операция на главния мозък, страда от психични проблеми и депресия. Проблемът е, че не ми достигат финансите за тях и съм принуден да се обърна към вас за помощ. Бих бил много благодарен за вашата помощ. Благодаря ви за разбирането и за помощта.

Влезте
Забравили сте паролата си?
Жалба относно реклама
Напиши писмо до Адел